Те са млади, образовани и талантливи. Имат големи мечти, не се плашат от трудности и определено обичат предизвикателства. Те са сред онези красиви умове, които вярват, че нещата се случват, ако влагаш ума и сърцето си в тях. И го правят.

Представяме ви Радостина Циркова и Янислав Илиев – българите, които спечелиха световния конкурс на Кока-Кола „Сладко предизвикателство“.  

Надпреварата стартира през август м.г. като предизвика хора от цял свят да разкажат писмено и с видеа любими и изпитани методи за естествено подслаждане на храни и напитки в своите култури, общности или семейства. Целта на конкурса е да разшири търсенето на иновативни идеи за натурални подсладители като част от стратегията на компанията да предлага все повече напитки с намалено или никакво съдържание на захар.

Проектът, с който Радостина и Янислав спечелиха $ 20 хиляди от Кока-Кола, разказва вдъхновяваща история за малко познатия, но богат на естествена сладост рожков. Те са братовчеди и имат много общи спомени. Оказва се, че една от техните забавни семейни истории е свързана с това интересно растение.

За първи път двамата откриват сладкия вкус на рожков на остров Кипър, където гостуват на свои роднини. Братовчедите правят мащабно проучване за рожков, в което наблягат на автентични разкази от Кипър, доказани исторически факти и различни приложения на сладкото растение. След това Янислав създава чудесно видео, в което има и рецепта за приготвяне на курабийки, а Радостина влага сърце и душа в историята, която изпращат за конкурса. И печелят в надпревара с 1309 души в 124 отбора от цял свят. При това те са най-млади сред победителите, останалите от които са от Австралия, Англия, Мексико, Индонезия и Боливия.

Кои са победителите от България?

От първо лице: Радостина Циркова

От Хасково съм, на 26 години. Бакалавър съм по международни отношения от СУ „Свети Климент Охридски“. Съвсем отскоро съм и магистър по Европейски въпроси от най-стария университет в Европа - Алма Матер Университета в Болоня, Италия. Говоря английски и италиански. Понастоящем съм базирана в отдела по търговски маркетинг на голяма международна компания в София.

Баща ми е актьор, а майка ми певица, но макар да притежавам някои таланти в сферата на изкуството, не вървя по техния път. Двете ми големи страсти са писането и Европейският съюз. Животът ми се движи между двете - поддържам собствен блог, в който пиша статии за всичко, което ме впечатлява в ежедневието. В началото статиите бяха по-политически, но сега преобладават личните преживявания.

През лятото на 2016 г. имах щастието да бъда избрана за стажант в Генерална дирекция „Комуникации“ на Европейския парламент в Брюксел. Смея да твърдя, че това преживяване промени светогледа ми. Разбрах какво означава истинска работа в екип и какво е да се наслаждаваш на работата си през всеки изминал ден. Това бе от онези преживявания, в които чувстваш, че правиш нещо важно и значимо не само за себе си, но и за хората в цяла Европа. В допълнение към удоволствието от работата, имах шанса да присъствам на редица интересни събития и форуми, да обиколя почти цяла Европа и да се запозная с интелигентни млади хора от целия континент. Няма да излъжа, ако кажа, че голямата ми мечта е един ден да се посветя на Европейския съюз и да работя в Европейския парламент. Вярвам, че най-важното в живота са вярата и надеждата и че по-доброто винаги предстои. Ето защо, докато някога дойде моят момент, съм се посветила на това да трупам опит и да пиша. Приемам се като много разностранна личност - имам непрекъснат стремеж към това да уча нови и нови неща и никога не ми е достатъчно, затова съм готова да се развивам и да се пробвам в различни сфери.

Вдъхновявам се от добри книги и от стойностни театрални постановки. Още не можех да говоря, когато за първи път стъпих в театъра. В същото време, баща ми никога не ми купуваше никакви други подаръци освен книги. В тази връзка – не е вярно, че любовта не трае вечно. Аз се влюбих преди години и обичам всеки път, когато седна в притихналата театрална зала. Обичам и всеки път, когато разтворя страниците на новата книга и усетя пленяващия аромат на нещо, което очаква да се потопиш в него.

Почитател съм на класното вино - не само защото съм от един изключително плодорен край, но и защото голяма част от живота ми премина в компании от артисти и хора на изкуството, които са ценители на това божествено питие. Затова по традиция, дори да съм сама, вечер след работа си наливам чаша вино и се отпускам напълно - за мен това е нещо като ритуал. Разсмиват ме простите житейски ситуации, но най-често се смея на клипчета с животни. Много обичам животни. Те са толкова чисти и неопетнени, за разлика от хората, че всяка среща с животинка ме кара да се смирявам и да се чувствам истински щастлива.

От първо лице: Янислав Илиев

Роден съм в Пловдив преди 27 години. Средното си образование завърших в Национална търговска гимназия в града под тепетата. След това продължих образованието си с бакалавърска степен по маркетинг в ПУ „Паисий Хилендарски“ и магистратура по специалността „Международни икономически отношения“ със специализация „Управление на международни проекти“ в УНСС в гр. София. От две години работя в маркетинг агенция като експерт по дигитален маркетинг и социални мрежи. За мое огромно щастие, също като Радостина, бях сред избраните за стаж в Европейския парламент. Аз работих в отдела „Уеб комуникации“, като в продължение на половин година (10/2016 - 03/2017) се грижех за официалните профили на ЕП в социалните мрежи, публикациите в българската версия на сайта на Парламента и организацията на няколко важни събития. Да живееш и работиш в Брюксел беше нещо специално и съм щастлив, че имах възможността да го преживея. Към всичко това, за щипка контраст, мога да добавя, че всяко лято се връщам в Пловдив за месец, за да помагам на родителите и семейството си, които отглеждат лозови насаждения. Може би тази малка, но важна подробност - да познаваш отблизо земеделието и усилията, които човек трябва да полага в тази сфера, ми даде допълнителна амбиция при подготвянето на нашия проект за намиране на растителен заместител на захарта.

През свободното си време гледам научнопопулярни филми, ходя на кино, гледам футбол (разбира се). Понякога чета странни факти или слушам българска музика. Следя какво се случва в ЕС, информирам се за тенденциите в интернет, опознавам историята на България, опитвам непозната храна.

Обичам да пътувам. Това ме вдъхновява и презарежда. Старая се да го правя възможно най-често. Въпреки че никога не ми е достатъчно. За последните 4-5 години успях да посетя около 25 държави, но си пожелавам в следващите цифрата да бъде поне двойно по-голяма :)

Сладкото предизвикателство на Радостина и Янислав

Автор: Радостина Циркова


Много често в ежедневния си живот не осъзнаваме важността на нещата, които ни обграждат. А понякога те може да се окажат ключово откритие. Такъв бе и нашият случай – колкото спонтанен, толкова и успешен. В един септемврийски следобед Янислав ми се обади – бе се натъкнал на интересен конкурс на компанията Кока-Кола, в който гигантът на пазара търсеше иновативни идеи за натурален и полезен заместител на тръстиковата захар. Условието бе да се представи проект, състоящ се от отговор на различни въпроси, както и видео, които да илюстрират твоята лична история. Като на шега подхвърлих да заложим на „рожков“ – растение, което познаваме от години. Играта в отбор в подобно състезание бе решаваща – Янислав със своите умения в областта на дигиталния маркетинг и комуникации, и аз, със своя нюх към писането на увлекателни текстове. Решихме да се впуснем в тази надпревара, макар да не бяхме сигурни какви са шансовете ни – пред нас бе един конкурс, пълен с предизвикателства, в който щяха да бъдат предложени невероятни идеи от всяко кътче на Земята. Въпреки това вътрешното чувство ни казваше, че трябва да разкажем своята история за рожков, защото това растение имаше сантиментална стойност и не бе нещо, което ни е хрумнало само за да вземем участие в конкурса.

Вероятно се питате каква бе нашата история? Ще ви я разкажа. Роднини от години живеят на остров Кипър, което е едно от най-завладяващите места в Европа – със своята история, култура и природа. Но в магията на острова трябва да се потопите сами. Преди няколко години, в един горещ следобед, предприехме пътуване до турската част на Кипър. Ако се чудите за какво говоря – островът е разделен на гръцка и турска част от конфликта през 70-те насам. Насред 40-градусовата жега ни отведоха да видим някои от изоставените от гърците земи. И там, някъде из пустошта, за първи път видяхме дръвчето рожков. Оказа се, че това е типично за острова растение и всъщност е много вкусно. Ако е узряло достатъчно добре, в самата шушулка има течност, която наподобява мед и е толкова апетитна, че няма как да не запомните усещането веднъж опитали от това екзотично растение. Набрахме си почти цяла торба, която свърши доста бързо – като типични туристи, умиращи за сладко в жегата, приключихме с рожков за отрицателно време.


Всяко лято успявахме да сложим малко в раницата на път към България. Впоследствие се оказа, че рожков добива популярност и на родна земя – особено в био магазините. Така постепенно започнахме да си купуваме сироп и брашно – разбира се, чувството от току-що набраното не може да се сравни с това да си го купиш от магазина, но пак беше нещо. Човек запаметява места, аромати, вкусове. Нали знаете как помирисвайки цвете веднага може да се пренесете на мястото, където сте го усетили за пръв път, и сякаш ви побиват приятни тръпки? За нас така беше с рожков. Напомняше ни за дългите и безгрижни лета на острова на Афродита.

Ето тази история решихме да разкажем на целия свят. Потънахме още по-дълбоко в дебрите на рожков, но вместо да търсим готови материали в интернет, започнахме да съчетаваме нашето преживяване с автентични разкази на местните кипърци. Запълнихме цялата картина, така че всеки един, който прочете нашия разказ, да си представи, че е бил на наше място. Втората стъпка бе да направим видео. И тук решихме да се впуснем в пътуване, което да превърне нашата „сладка история“ в един малък шедьовър. Трябваше да изберем дестинация, чиято артистичност да отговаря на това, което искахме да пресъздадем в проекта си. Нямахме никакво съмнение за държавата – Италия, нито за града – Венеция. Ренесансовият дух на романтичния град щеше да заплени всеки, който изгледа нашето видео. Заредени с енергия, предприехме двудневна екскурзия до Венеция, носейки меденки с рожков в раниците. Заснемането на видеото бе същинско приключение – на първо време и двамата следваше да сме в кадър, докато захапваме от сладките си с рожков. Представете си как на всеки дубъл трябваше да опитваме от непокътната сладка – дублите бяха много, слава богу, и сладките в торбата. Насред препълнения площад „Сан Марко“ учудени туристи наблюдаваха как ядем сладка след сладка, мъчейки се да удължим селфи стика, така че да направим качествено видео. Не си мислете, че това беше всичко. Докато нагласях камерата, Янислав бе нападнат от венецианските гълъби, които дебнеха да изядат вкусните ни сладки. Та, освен със стика, трябваше да се преборим с птиците, с времето, с притеснението пред камерата и с естествения за площад „Сан Марко“ шум..., но се справихме!

Привечер се насладихме на едно италианско аперитиво и се наградихме за добре свършената работа. Предчувствахме, че се задава нещо добро. Янислав създаде чудесното видео, а аз вложих душа и сърце в текста. Получихме снимки на растението от Кипър, след като чичо ни се катери със стълба на дървото, за да го фотографира. След дълга работа натиснахме бутона „Изпрати“ във формата за участие на Кока-Кола. Остана чакането. Надеждата бе малка, но както обичам да казвам – именно тя ни крепи във всичките ни начинания.

В една хладна, зимна вечер получих обаждане от Янислав. По ирония на съдбата, новината, че сме селектирани, ме завари в Кипър. Бяхме успели! Но знаете ли – има една невидима сила, която движи нещата в нашия живот. Вярвам, че ако правиш всяко нещо с голямо желание – в един момент ще получиш отплата за това.

Това бе нашата малка победа! Нашият отбор, от далечната страна България, успя да се класира сред 6-те най-добри в света. Трудът и страстта ни бяха забелязани от журито на Кока-Кола. Да получиш подобно признание от една от най-успешните компании в света е добър повод да се почувстваш щастлив и удовлетворен. Благодарим ти, рожков! Ненапразно стоиш в шкафовете ни. По случай победата си изпекохме цяла дузина сладки. Вкусът отново е неописуем. Продължаваме напред към следващото предизвикателство, но дотогава ще се наслаждаваме на постигнатото. Cheers and taste the feeling!

Някои от най-интересните факти, които открихме за растението:

·       Първите факти за култивиране на растението датират от преди 4000 години от Древна Месопотамия.

·       Египетският йероглиф, с който се обозначава „сладко“ всъщност представлява шушулка от рожков.

·       Мерната единица „карат“ произлиза от “carob”, тъй като растението е служило за разменна единица в древността.

·       Растението има важно значение и роля за няколко религии – християни, мюсюлмани, евреи.